Благотворителен преход Боровец-София
October 7th, 2007 от 
singu
на One Life Charity… Когато ми казаха, че ще участваме, се зарадвах. Каране на колело, съчетано с благотворителност - какво по-хубаво. Още повече, че отдавна исках да си пробвам новите скорости на по-дълъг маршрут. Всичко хубаво, но още в самото начало се прояви липсата на всякаква организация - при обявен час 8, автобусите се изнесоха от площада на Невски чак към 10. Забавата продължи на паркинга на хотел Рила в Боровец, където се оказа, че никой ( от организаторите ) не знае пътя, по който трябва да се тръгне, как трябва да се подредят колите, къде е полицията и подобни дребни детайли… След тръгването се оказа, че прехода се пази от една единствена полицейска кола, която водеше колоната, т.е. нямаше какво да спира напористите и доста невъзпитани шофори да се изпреварват колоната велосипедисти, като някои от тях съвсем нагло притискаха колоездачите към банкета ( знаете ли какво е чувството да ви подмине ТИР със 100 ? ). През това време автобусът ( който не беше маркиран по никакъв начин, че пред него е велосипедна колона ) изчакваше някакви лелки, които се сменяха на едно детско колело. Може би това беше тяхната идея да се отчетат за събитието, знам ли… В резултат на тяхното моткане обаче, колоната се разтегляше все повече и повече, все повече и повече коли изпревараха автобуса и се псувахме взаимно… За капак, хората от десетината поддържащи бусове, камиони + един автобус май нямаха никаква комуникация един с друг. Резултата е, както можете да се сетите, игра на “развален телефон” - ти кажи на тоя, онзи да се обади на другия. Както и да е, едиственото нещо, което успя да ми оправи настроението след кошмарните 10 км изкачване след с. Ковачевци беше спускането през Ярема и Железница. Много пъти съм го минавал, но адреналина и тръпката всеки път е една и съща - особено в лекия дъждец, който ни валеше и водата, която се стичаше на рекички по пътя. Въпреки това, препускайки надолу с 40-50 км/ч, със същата скорост, с която се движеха и колите по пътя… чувството е незабравимо… Най-накрая успяхме да слезем до София, да прецапаме Околовръстното и спряхме на х-л Амбасадор да чакаме г-н министъра на здравеопазването1 да вземе да се появи, щото щял да върти педалите с нас. Да бе да, в неделя и дъжд - министър. Появи се чак пред Хилтън със служебната кола. Междувременно няколко адски нагли типове се опитаха да прегазят колоната, въпреки двете патрулки… И за мил финал - как мислите хотел Хилтън, който е един от спонсорите на събитието посреща група колоездачи, които са карали от Боровец в дъжда ? Ако отговора е “с маси навън”, то разсъждавате правилно. Никой от тези типове ( имам в предвид организаторите, че и Хилтън ) не се бяха замислили, че всъщност всички сме мокри до кости, че имаме адска нужда да бъдем на топло и сухо, или поне от нещо топло. Явно е било твърде много - бяхме посрещнати от скромни шведски маси и две-три миниатюрни канички за чай, свряни в единия край на масата… Просто смешно. Не казвам, че на Хилтън им се е досвидяло. Просто никой не бе употребил грам мисъл.
На събирането организаторите обявиха, че са събрали над 30000 лв, което наистина е похвално. Единственият проблем е, че аз следващата година нямам никакво намерение да бъда подложен на подобни изцепки - има и други начини за благотворителност, One Life Bulgaria - много ви благодаря за липсата на всякаква организация…
_________- малките букви са нарочни [обратно горе↩]
Публикувано в Логорея | 
Няма коментари »
