Често Задавани Въпроси

Преди няколко дни се сблъсках със задачата да се подкара система за видеонаблюдение от следните компоненти:

• няколко камери Edimax IC-1520 с wireless модул
• рутер Edimax ( тип сапунерка ), който да рутира Интернет и да служи за AP на камерите
• отделен компютър, посветен само да записва видеото. ( ОС-а е без значение ). Софтуера, който ще се използва трябва да е безплатен.

В общия случай – относително евтина система за видеонаблюдение, прилично надеждна и евтина за поддръжка, с която да може да борави всеки с компютърна грамотност.

Да, ама не – При опитите за оживяване на системата, след много главоблъскане и скубане на коси, разбрах, че всъщност доста малко (безплатни) софтуери поддържат тези камери, още повече в такова количество. Този модел камера представлява всъщност малка embedded Linux системка, с вграден уеб сървър и всъщност под GPL лиценз – точно по модела на известните Linksys WRT рутери. Дотук добре – има 2 начина да изкараме изображение от камерата – като MJPEG видеопоток и като отделни JPEG картинки. Самата камера е способна на 30 fps при 640х480 разделителна способност, но това е валидно само за MJPEG. Zoneminder, който е един приличен софтуер за управление на подобни системи, не може да се закачи за видеопотока точно на тази камера, заради което останахме на втората опция – отделни JPEG изображения, като сървъра непрекъснато полва камерата за ново. По този начин се постигат 10-15 fps, което е повече от достатъчно за видеонаблюдение, но… се оказа че камерата забива след едно известно време. Не успях да разбера защо и как, и за мое съжаление нямаше по-нова версия на фърмуера.
Второто нещо, което може и да допринасяше за забиването е, че цялата мрежа работеше на границата на възможностите си – повече от 5 камери бълваха информация и в един момент на сапунерката и идваше в повече.

Третият аспект на системата е, че камерите бяха свързани през безжична мрежа. Което от една страна е евтино, просто и бързо… но от друга страна – това е система за сигурност. Какво ще се случи, ако някой недоброжелателен елемент донесе някой по-мощен рутер ( например моето любимо Buffalo WHR-HP-G54 ), настроен на същият канал, дори и без да си играе да налучква SSID и криптиране ? Пуф – и няма телевизия…

Затова хора, моля ви, като почвате да правите подобни системи, отделяйте малко повече време за планиране, поне по следните параграфи:

• съвместимост - отделете време и пробвайте/четете коя камера с какво е съвместима. Пробвайте, питайте по форуми – уверете се, че всичко работи заедно, преди да го купите.
• пропускателна способност – прости сметки – за една камера необходимата честотна лента се изчислява така: <хоризонтални пиксели>*<вертикални пиксели>*<кадри в секунда>*3 ( байта на пиксел, ако е цветна, 1 ако е чернобяла), или за нашият случай – 640*480*30*3 = 27 648 000 байта за секунда или почти 27 Мбайта/с. Сега умножете това по броя камери и ще получите колко трябва да е широка тръбата. Ако например си говорим за 7 камери – това прави 189 Мбайта/с. Впечатлително, нали ? Нищо и никакви седем камери запушват спокойно 100 Мб етернет, да не говорим за 54 Мб/с безжична мрежа ( 802.11g )¹. Но проблемите не спират до мрежата – дори и да сегментираме камерите, да сложим отделни мрежови карти и т.н. самата машина трябва да е в състояние да обработи това количество информация и да го запише на дисковете си. Решението на проблема, без да се изсипват огромно количество пари за техника е: по-малко кадри за секунда, по-ниска разделителна способност, сегментираме мрежата, така че трафикът от камерите да е отделен от другият трафик, ползваме гигабитов интерфейс на сървъра за наблюдение, подбираме самия сървър да е по производителна машина – задължително с добро FPU, защото обработката на видео и изображения товари предимно FPU-то² и достъчно памет, особено ако се анализира движение. Друго, което може да намали най-вече необходимият диск е запис, само когато има движение – и Zoneminder, и самите камери поддържат това, а хубавото при Zoneminder-а е, че може при движение на една камера, да почне да записва от няколко камери едновременно
• сигурност – споменах малко по-горе как относително просто може да се обезмисли подобна система, реализирана през Wireless. Тук решението е използване на класическа ethernet мрежа, като отново препоръчвам сегментиране в отделен VLAN ( хайде де, дори DD-WRT поддържа VLAN-и от 100 години ), за да не може недобросъвестен служител да прекъсне видеопотока, като претовари мрежата, или още по-лошо – да го прехване.

Не ме разбирайте погрешно – подобни системи за видеонаблюдение никак не са лоши, и са доста изгодни, но в стремежа си да спестим някой и друг лев, не бива да обезсмисляме видеонаблюдението като цяло. Системата сама по себе си трябва да е защитена от външно посегателство и надеждна. С правилно планиране това може да бъде постигнато относително лесно и евтино. Без никакво планиране – на практика си хвърляте парите на вятъра.

1. обърнете внимание, че за мрежите скоростите са в мегабита за секунда, не в мегабайта. Този факт често се забравя. [обратно ↩]
2. т.е. забравете за Celeron или въобще евтин процесор [обратно ↩]

Няма други подобни статии.